Сънувах....
Сред тоновете списъци на времето,
които съм съставила по месеци,
родила се съставката на името,
с което ни наричат "ереси"...
Безбожна е красивата ни песен,
безбожна е прегръдката на двама.
Безбожна съм и пътя не е лесен...
Разсейва ме житейската му "драма"...
И нито сенките, и нито светлината
са нещото, което ме пленява.
Покорството привидно е в душата,
привидна е и моята забрава..
Аз помня още тези пламъци
извън живота на човеците...
Без пол, във сили и без граници,
насред "войните на надеждите"...
...насред "огнището на Ада",
със меч в ръка и във достойнство,
със воините на светлината,
и не от тях,а с тях в геройство...
...След туй си само ти в "прегръдката",
във вечната ни ерес непозната...
Преборих се със силата на ужаса,
но не и с твоята сила "непозната"...
© Кати All rights reserved.
