Сънувах усмихнати хора,
търсещи във вятъра опора.
Сънувах влюбени тела,
живеещи в тяхна си мечта.
Сънувах разпилени коси,
бягащи към златните гори.
Сънувах вихър от листа
как завладява града.
Сънувах, че дъжд вали.
Сънувах, че огън гори.
В миг отворих очи
и видях красота,
видях, че беше дошла есента!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
