Сънувах усмихнати хора,
търсещи във вятъра опора.
Сънувах влюбени тела,
живеещи в тяхна си мечта.
Сънувах разпилени коси,
бягащи към златните гори.
Сънувах вихър от листа
как завладява града.
Сънувах, че дъжд вали.
Сънувах, че огън гори.
В миг отворих очи
и видях красота,
видях, че беше дошла есента!
© Кристияна Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
