Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, бяха вечните простори. Сега постой, на рамо пак да се облегна!