27 mar 2005, 17:02

Сънувах сън

  Poesía
1.9K 0 3

Сънувах сън,

че уж съм млад и влюбен

с най-прелестна любов

 

Възторжено,

с копнеж и малко ревност

дните ми течаха.

 

И смятах,

че това е моят дял.

Но се излъгах.

 

Събудих се.

С избистрен, хладен ум разбрах,

че срокът е отминал.

Завършени са дните.

 

Тогава в миг

страхът смени надеждата,

съмнението-вярата.

 

Запитах се:

Ще издържим ли изпита на времето?

Ако ли да-животът продължава.

Ако ли не-животът свършва-

почва съществуването.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Берчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абсолютно ... Поздрав за стиха - докосва.
  • Много ми хареса края на този стих.
    "животът свършва-
    почва съществуването.
  • само че като теглиш чертата накрая се оказва, че и през съществуването си извършил нещо велико... за някого, а времето е без значение- изпитите ги издържаме всички-защото така трябва!!! 6!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...