Сънувах сън,
че уж съм млад и влюбен
с най-прелестна любов
Възторжено,
с копнеж и малко ревност
дните ми течаха.
И смятах,
че това е моят дял.
Но се излъгах.
Събудих се.
С избистрен, хладен ум разбрах,
че срокът е отминал.
Завършени са дните.
Тогава в миг
страхът смени надеждата,
съмнението-вярата.
Запитах се:
Ще издържим ли изпита на времето?
Ако ли да-животът продължава.
Ако ли не-животът свършва-
почва съществуването.
© Никола Берчев Всички права запазени