Сънувах сън,
че уж съм млад и влюбен
с най-прелестна любов
Възторжено,
с копнеж и малко ревност
дните ми течаха.
И смятах,
че това е моят дял.
Но се излъгах.
Събудих се.
С избистрен, хладен ум разбрах,
че срокът е отминал.
Завършени са дните.
Тогава в миг
страхът смени надеждата,
съмнението-вярата.
Запитах се:
Ще издържим ли изпита на времето?
Ако ли да-животът продължава.
Ако ли не-животът свършва-
почва съществуването.
© Никола Берчев All rights reserved.
6!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
