lonelyman (Златко Тошков)
58 99
30 ago 2012, 12:11

Сънувах те 

  Poesía » De amor
879 0 5

Страх ме е да легна нощем,

за да не заспя и да сънувам,

че съм влюбен в тебе още,

в светлия ти глас нечуван.

 

Днес заключен съм в забрава

и се лутам в лабиринт от хора;

твоята любов сега ми дава

сили да живея сам и да се боря.

 

Виждам устните, ръцете,

как се очертават нежно

и сърцето мое става цвете,

цъфнало в полето снежно.

 

Лунен блясък озарява

твойте правилни черти;

знам, че за жена такава

винаги светът ще се върти.

 

Целият живот от теб извира

и се стича по земята;

твоят глас се лее сякаш лира,

пееща с на птиците крилата.

 

Даже зимата, когато

зацаруват студ и мраз,

чувствам, че край мен е лято,

щом до теб заспивам аз.

 

Бързо дните се топят

и на самотата сещам край,

ако бъдем двама този път,

септември може би ще бъде май.

 

Бродя вечно аз бездомен,

вярващ в малката надежда,

краткият ми сън да стане спомен,

който до дома ти ме отвежда.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Страх ме е да легна нощем"... Сърце не намерило покой..
    Харесах.
  • "Целият живот от теб извира

    и се стича по земята;

    твоят глас се лее сякаш лира,

    пееща на птиците с крилата."
    -------------------------------------------
    Прекрасен стих, оригинални и много красиви
    метафори! Браво! Поздрави!
  • "Знам, че за жена такава винаги светът ще се върти." Страхотно!
  • Аха, открила си го значи. 40 дни след публикуването му, но знаеш ли, мисля да го посветя на теб.
  • Как ми хареса само! Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??