Сънувах те
Страх ме е да легна нощем,
за да не заспя и да сънувам,
че съм влюбен в тебе още,
в светлия ти глас нечуван.
Днес заключен съм в забрава
и се лутам в лабиринт от хора;
твоята любов сега ми дава
сили да живея сам и да се боря.
Виждам устните, ръцете,
как се очертават нежно
и сърцето мое става цвете,
цъфнало в полето снежно.
Лунен блясък озарява
твойте правилни черти;
знам, че за жена такава
винаги светът ще се върти.
Целият живот от теб извира
и се стича по земята;
твоят глас се лее сякаш лира,
пееща с на птиците крилата.
Даже зимата, когато
зацаруват студ и мраз,
чувствам, че край мен е лято,
щом до теб заспивам аз.
Бързо дните се топят
и на самотата сещам край,
ако бъдем двама този път,
септември може би ще бъде май.
Бродя вечно аз бездомен,
вярващ в малката надежда,
краткият ми сън да стане спомен,
който до дома ти ме отвежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Тошков Всички права запазени
