Сънувах те
Страх ме е да легна нощем,
за да не заспя и да сънувам,
че съм влюбен в тебе още,
в светлия ти глас нечуван.
Днес заключен съм в забрава
и се лутам в лабиринт от хора;
твоята любов сега ми дава
сили да живея сам и да се боря.
Виждам устните, ръцете,
как се очертават нежно
и сърцето мое става цвете,
цъфнало в полето снежно.
Лунен блясък озарява
твойте правилни черти;
знам, че за жена такава
винаги светът ще се върти.
Целият живот от теб извира
и се стича по земята;
твоят глас се лее сякаш лира,
пееща с на птиците крилата.
Даже зимата, когато
зацаруват студ и мраз,
чувствам, че край мен е лято,
щом до теб заспивам аз.
Бързо дните се топят
и на самотата сещам край,
ако бъдем двама този път,
септември може би ще бъде май.
Бродя вечно аз бездомен,
вярващ в малката надежда,
краткият ми сън да стане спомен,
който до дома ти ме отвежда.
© Златко Тошков All rights reserved.
