Сънувам...
Косите ми са разбъркани
с твоите пръсти...
И кожата усеща чудната приказка,
която започват да редят...
Бреговете са далеч...
Не искаме да ги достигаме!
Плуваме...
Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб...
Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите...
Сплетени дихания неудържимо ни
превръщат в една нова Вселена!
Събуждам се.
Не е било сън...
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
Дай Боже всекиму!
Поздрав, Павли!