Сънувам...
Косите ми са разбъркани
с твоите пръсти...
И кожата усеща чудната приказка,
която започват да редят...
Бреговете са далеч...
Не искаме да ги достигаме!
Плуваме...
Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб...
Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите...
Сплетени дихания неудържимо ни
превръщат в една нова Вселена!
Събуждам се.
Не е било сън...
© Павлина Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
