И сънувам... сънувам, че още те искам,
а пък ти ме отричаш, дори и насън.
Заиграваш ме с думи на страст, да повярвам,
че съм музика, а само съм нота от звън
на сервиз от кристал, разпилял се по пода,
сватбен дар за мелодия в любовните нощи.
И съм твоя, и съм своя си откъснала плода
забранен за жените самотни и тъжни.
Все протягах ръце не плод да откъсна,
а милувка от дланите ти, вплетени в делници.
Как се случи, разчупих се, а ти отблъсна
всеки трепет да целуна със жар твойте устни. ...