Сънувано в реалността
Течение в сърцето ми става!
Вратите се блъскат... Уплаха голяма!
Листи, изписани с болка, се разхвърчават.
Промъквам се... как този хаос да оправя?!
В сърцето ми течение става!
Кой вратите не затваря?
Един самотник ме разиграва.
Пристъпвам на пръсти... гадая.
Затварям плътно вратите.
Събирам тъжните листи.
И много, много внимавам...
зорко във мрака те наблюдавам.
Пазя си тихо. Примигвам на рядко.
Дишам само, щом се налага.
За сън - дума не става.
Като воин съм - притихнала, огън не паля.
Като бял зимен сън на слънцето се стопявам.
И само уплаха остава от мисли летящи...
сърцето от тях опустява... вятър вратите отваря...
Течение, пак течение става!
Ти ги затваряй, зàвет пази ми.
Не искаш?! Излизам тогава...
Сам притискай вратите!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
