Сънувано в реалността
Течение в сърцето ми става!
Вратите се блъскат... Уплаха голяма!
Листи, изписани с болка, се разхвърчават.
Промъквам се... как този хаос да оправя?!
В сърцето ми течение става!
Кой вратите не затваря?
Един самотник ме разиграва.
Пристъпвам на пръсти... гадая.
Затварям плътно вратите.
Събирам тъжните листи.
И много, много внимавам...
зорко във мрака те наблюдавам.
Пазя си тихо. Примигвам на рядко.
Дишам само, щом се налага.
За сън - дума не става.
Като воин съм - притихнала, огън не паля.
Като бял зимен сън на слънцето се стопявам.
И само уплаха остава от мисли летящи...
сърцето от тях опустява... вятър вратите отваря...
Течение, пак течение става!
Ти ги затваряй, зàвет пази ми.
Не искаш?! Излизам тогава...
Сам притискай вратите!
© Ина All rights reserved.
