28 sept 2010, 14:22

Сънуваш ли...

  Poesía
871 0 12

                                                                 ...sen gül güneş doğsun yeniden...

 

 

... безкръвните копнежи

на макове

посърнали

от жажда

 

и дългото

завръщане

към себе си

когато в утрото

денят се ражда…

 

когато

непробудно

тишината

танцува

до последен дъх…

с липите

 

когато всеки следващ полъх….

 

замира

безостатъчно…

 

в очите…

 

и тези недопити…

                    очертания

 

на стихващо

в косите

лято

 

когато светлината прецъфтява

в парченца остаряло злато…

 

Сънуваш ли…

 

 

избрулените тайни

на сгушила се

в пазвата….

утеха

 

и думите

заглъхнали…

 

в очакване

 

по стъпките

на пясъчна

пътека…

 

 

към моите следи да се завърнеш?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не обещавам!
    andrina_mark... Благодаря!
    Ани, радват ме думите ти!

    Благодаря Ви!
  • Радвам се, че си тук Много мелодичен стих.
  • аааа, това много хубаво, картинно и осезаемо!
  • … към моите следи да се завърнеш?

    Йееее. Много хубаво, Бети!
  • "и тези недопити…

    очертания



    на стихващо

    в косите

    лято "

    Целият ти стих е едно красиво усещане, въпреки тъжната нотка... Когато те чета не мисля какво и защо си искала да кажеш, просто проследявам думите как вървят ръка за ръка и се чувствам така все едно слушам музика. Музика, която ме кара да си представям картини.
    И си мисля, че успееш ли да оставиш в читателите си онова непринудено усещане, че нещо просто е красиво, без да търсиш корените му, означава, че владееш думите, не техниката им, не силата им,а чувствителността им...
    Ти някакси успяваш, Бети...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...