28 sept 2010, 14:22

Сънуваш ли...

  Poesía
860 0 12

                                                                 ...sen gül güneş doğsun yeniden...

 

 

... безкръвните копнежи

на макове

посърнали

от жажда

 

и дългото

завръщане

към себе си

когато в утрото

денят се ражда…

 

когато

непробудно

тишината

танцува

до последен дъх…

с липите

 

когато всеки следващ полъх….

 

замира

безостатъчно…

 

в очите…

 

и тези недопити…

                    очертания

 

на стихващо

в косите

лято

 

когато светлината прецъфтява

в парченца остаряло злато…

 

Сънуваш ли…

 

 

избрулените тайни

на сгушила се

в пазвата….

утеха

 

и думите

заглъхнали…

 

в очакване

 

по стъпките

на пясъчна

пътека…

 

 

към моите следи да се завърнеш?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не обещавам!
    andrina_mark... Благодаря!
    Ани, радват ме думите ти!

    Благодаря Ви!
  • Радвам се, че си тук Много мелодичен стих.
  • аааа, това много хубаво, картинно и осезаемо!
  • … към моите следи да се завърнеш?

    Йееее. Много хубаво, Бети!
  • "и тези недопити…

    очертания



    на стихващо

    в косите

    лято "

    Целият ти стих е едно красиво усещане, въпреки тъжната нотка... Когато те чета не мисля какво и защо си искала да кажеш, просто проследявам думите как вървят ръка за ръка и се чувствам така все едно слушам музика. Музика, която ме кара да си представям картини.
    И си мисля, че успееш ли да оставиш в читателите си онова непринудено усещане, че нещо просто е красиво, без да търсиш корените му, означава, че владееш думите, не техниката им, не силата им,а чувствителността им...
    Ти някакси успяваш, Бети...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....