Сънуваш ли...
...sen gül güneş doğsun yeniden...
... безкръвните копнежи
на макове
посърнали
от жажда
и дългото
завръщане
към себе си
когато в утрото
денят се ражда…
когато
непробудно
тишината
танцува
до последен дъх…
с липите
когато всеки следващ полъх….
замира
безостатъчно…
в очите…
и тези недопити…
очертания
на стихващо
в косите
лято
когато светлината прецъфтява
в парченца остаряло злато…
…
Сънуваш ли…
избрулените тайни
на сгушила се
в пазвата….
утеха
и думите
заглъхнали…
в очакване
по стъпките
на пясъчна
пътека…
… към моите следи да се завърнеш?
Много мелодичен стих.
