Сънуваш ли ме още, рицарю,
загледан в бледата луна,
звездите галят ли те още
с онази музика от светлина?
Навярно още гониш вятърни
на времето си мислите в съня,
и все така небесно сини
са трепкащите мигли на деня.
Защото там, зад твоите ресници,
живея аз - на вятъра гласа,
сега дойдох, за да остана с тебе
до утре, чак до сутринта... ...