Сънуваш ли ме...
Сънуваш ли ме още, рицарю,
загледан в бледата луна,
звездите галят ли те още
с онази музика от светлина?
Навярно още гониш вятърни
на времето си мислите в съня,
и все така небесно сини
са трепкащите мигли на деня.
Защото там, зад твоите ресници,
живея аз - на вятъра гласа,
сега дойдох, за да остана с тебе
до утре, чак до сутринта...
Когато се разсъмне в здрача,
ще си отида, сякаш не била.
Тъй дълго съм била в съня ти,
че се превърнах в твоята жена.
Но аз съм само сън в съня ти.
Била и не била... и тъй сама.
Сънувай ме! Когато се събудиш,
ще бъда твоята изплакана сълза.
загледан в бледата луна,
звездите галят ли те още
с онази музика от светлина?
Навярно още гониш вятърни
на времето си мислите в съня,
и все така небесно сини
са трепкащите мигли на деня.
Защото там, зад твоите ресници,
живея аз - на вятъра гласа,
сега дойдох, за да остана с тебе
до утре, чак до сутринта...
Когато се разсъмне в здрача,
ще си отида, сякаш не била.
Тъй дълго съм била в съня ти,
че се превърнах в твоята жена.
Но аз съм само сън в съня ти.
Била и не била... и тъй сама.
Сънувай ме! Когато се събудиш,
ще бъда твоята изплакана сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
