18.10.2007 г., 23:54 ч.

Сънуваш ли ме... 

  Поезия
979 0 21
Сънуваш ли ме още, рицарю,
загледан в бледата луна,
звездите галят ли те още
с онази музика от светлина?
Навярно още гониш вятърни
на времето си мислите в съня,
и все така небесно сини
са трепкащите мигли на деня.
Защото там, зад твоите ресници,
живея аз - на вятъра гласа,
сега дойдох, за да остана с тебе
до утре, чак до сутринта...
Когато се разсъмне в здрача,
ще си отида, сякаш не била.
Тъй дълго съм била в съня ти,
че се превърнах в твоята жена.
Но аз съм само сън в съня ти.
Била и не била... и тъй сама.
Сънувай ме! Когато се събудиш,
ще бъда твоята изплакана сълза.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??