Сънуваш ме със спомени далечни,
със нежност натежала в мрака,
с клетви вечни, страстите горещи,
смехът ми – на жена, която чака!
Сънувайки, стопяваш всяка нощ
изтриваш я с воала на зората
закрепваш си сърцето – за разкош
душата я разпръскваш – за позлата...
Сънуваш ме, когато самотата те боли
и се притиска в твойто рамо,
сънуваш, а сърцето ти кърви,
но моето защо ли е смълчано?!