Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава,
настанява се в топлата стая,
събува обувките, топли нозете си,
грее пръсти пред камината,
смее се с хиляди сребристи звънчета.
Само котката го чува.
Отдавна спя. Чувам хиляди звънчета,
стъклото е цяло, а мама вика да се прибера.
Котката сяда до съня,
топлят се пред камината,
Тя се връща преди шестнайсет лета,
плаче за майка си, а сънят прави смешки
и котката се засмива.
Снежинките надничат през прозореца
и виждат шарените чорапи на съня.
Разбра ли защо всяка вечер стъкмям огъня?