1.02.2018 г., 17:25

Сънят

846 0 0

 

Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава,
настанява се в топлата стая,
събува обувките, топли нозете си,
грее пръсти пред камината,
смее се с хиляди сребристи звънчета.
Само котката го чува.
Отдавна спя. Чувам хиляди звънчета,
стъклото е цяло, а мама вика да се прибера.
Котката сяда до съня,
топлят се пред камината,
Тя се връща преди шестнайсет лета,
плаче за майка си, а сънят прави смешки
и котката се засмива.
Снежинките надничат през прозореца
и виждат шарените чорапи на съня.
Разбра ли защо всяка вечер стъкмям огъня?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...