Сънят на другаря

В сърцето бушуват радостни чувства,

весело и щастливо то се почувства,

в безгрижие си живее и хич му пука,

силно си бие и в небето блещука.

Усмихна се най-накрая сърцето

и радост блесна на другаря в лицето

от вълнение чак заподскача

и през полето взе да прескача.

Тревите, реките, калинките и горите,

малките рибки, плуващи във водите,

щастлив сред тях, се усети другаря,тозчас

и не искаше да се връща към онзи мрачен час.

Час,в който разбира, че всичко е сън,

че всичко е само илюзия и боязън,

че грозната истина си играе на съблазън,

а той отново е обзет от неприязън.

Отново мрази всичко и всички,

затваря бавно последните вратички,

вади карта и оформя чертички,

шмръква две линии и е Бог на звезди и птички.

И така,отново в сън дълбок,потъва другаря,

животът му е труден и бавно догаря,

той всичко на произвола оставя,

а после всичко се повтаря...