В сърцето бушуват радостни чувства,
весело и щастливо то се почувства,
в безгрижие си живее и хич му пука,
силно си бие и в небето блещука.
Усмихна се най-накрая сърцето
и радост блесна на другаря в лицето
от вълнение чак заподскача
и през полето взе да прескача.
Тревите, реките, калинките и горите,
малките рибки, плуващи във водите,
щастлив сред тях, се усети другаря,тозчас
и не искаше да се връща към онзи мрачен час.
Час,в който разбира, че всичко е сън,
че всичко е само илюзия и боязън,
че грозната истина си играе на съблазън,
а той отново е обзет от неприязън.
Отново мрази всичко и всички,
затваря бавно последните вратички,
вади карта и оформя чертички,
шмръква две линии и е Бог на звезди и птички.
И така,отново в сън дълбок,потъва другаря,
животът му е труден и бавно догаря,
той всичко на произвола оставя,
а после всичко се повтаря...
© Александрина Балчева Всички права запазени