20.07.2018 г., 3:12

Сънят на другаря

616 0 1

В сърцето бушуват радостни чувства,

весело и щастливо то се почувства,

в безгрижие си живее и хич му пука,

силно си бие и в небето блещука.

 

Усмихна се най-накрая сърцето

и радост блесна на другаря в лицето

от вълнение чак заподскача

и през полето взе да прескача.

 

Тревите, реките, калинките и горите,

малките рибки, плуващи във водите,

щастлив сред тях, се усети другаря,тозчас

и не искаше да се връща към онзи мрачен час.

 

Час,в който разбира, че всичко е сън,

че всичко е само илюзия и боязън,

че грозната истина си играе на съблазън,

а той отново е обзет от неприязън.

 

Отново мрази всичко и всички,

затваря бавно последните вратички,

вади карта и оформя чертички,

шмръква две линии и е Бог на звезди и птички.

 

И така,отново в сън дълбок,потъва другаря,

животът му е труден и бавно догаря,

той всичко на произвола оставя,

а после всичко се повтаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Балчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...