Сънят на мечките

27 sept 2012, 10:07

Poesía » Civil

701 0 3

Много болка във мене се крие

като просяк от хорски очи

и сърцето ми призрачно вие:

кой си ти, кой си ти, кой си ти?

Лоша дума подхвърлило времето

за приятел от негов другар,

а за мен са вината и бремето:

замълчал, замълчал, замълчал.

Цяла вечност на пътя на робството,

вярващ мир, че покой ще роди;

изоставил и себе си с родството,

пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!

Днес стоя със народа да пия

за това, що били сме преди,

а ми идва аз сам да се бия,

че се спи, че се спи, че се спи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.