Сънят на мечките
Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?
Лоша дума подхвърлило времето
за приятел от негов другар,
а за мен са вината и бремето:
замълчал, замълчал, замълчал.
Цяла вечност на пътя на робството,
вярващ мир, че покой ще роди;
изоставил и себе си с родството,
пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!
Днес стоя със народа да пия
за това, що били сме преди,
а ми идва аз сам да се бия,
че се спи, че се спи, че се спи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
