Сънят на мечките
Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?
Лоша дума подхвърлило времето
за приятел от негов другар,
а за мен са вината и бремето:
замълчал, замълчал, замълчал.
Цяла вечност на пътя на робството,
вярващ мир, че покой ще роди;
изоставил и себе си с родството,
пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!
Днес стоя със народа да пия
за това, що били сме преди,
а ми идва аз сам да се бия,
че се спи, че се спи, че се спи...
© Веселин Веселинов All rights reserved.
