Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
20 ene 2020, 11:31

Сънят на совите 

  Poesía » Otra
575 5 12

Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.

Живот преплита с времето болящо.
Невинни птици – детските мечти,
превръщат в миг килимчето в летящо...
А зрелостта отвръща: Да, почти...

Копнежи женски сребърни втъкава
с несбъднати разлъки. Прах и тлен.
Крилце от сова, шепот от дъбрава
и ручейче – за пътник уморен.

Нощта до зрънце маково се свива,
замлъква вече шумният разбой.
Тъкачката на пръсти си отива...
И сънна мрежа хваща миг покой.

В съня ми плах проблясва пак кросното.
Красиви шарки приказка редят.
Прикрили са главица, под крилото...
Денят се буди... Мъдри сови спят...


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, момичета! От сърце!
  • "Безсъницата пак тъче килими" - бисерче! ♥
  • Май доста сови тук сме се събрали,
    в покоят нощен думи да редим,
    копнежите си в шарките втъкали,
    дано кросното детско умъдрим.
  • Харесвам совите( нали и аз съм сова)
    и часовете нощни с техните мелодии.
    И приказките дето на приспиване
    в килим подреждат всякое отиване
    в посока залез - изгрев и обратно...
  • Благодаря ви, приятели! Просто кратък сън, на една Сова.
  • Много приятно, образно и с магичен цвят!
  • Страхотно е Наде!
  • Безмълвие! Аплодисменти!
  • Марго, Танче, благодаря ви! Познатата ти Сова, сенсей е проскубана, болна и рошава. Последният път така ме "би от земята" прославутият "свински грип". Рядко боледувам, ама качествено...Лекувам се с писане. Благодаря ти!
  • Совите не са това, което са...
    Пред мен стои издялана от дърво фигура на бухал. Незатварящ очи...
    А совите спят денем. Когато и злото спи. Нощем се будят - за да са нащрек при полъха на злото.
    Хареса ми. Смислено - няколкопластово.
  • Много ми хареса, Наде!
  • Ехаа!
Propuestas
: ??:??