Сънят на совите
Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.
Живот преплита с времето болящо.
Невинни птици – детските мечти,
превръщат в миг килимчето в летящо...
А зрелостта отвръща: Да, почти...
Копнежи женски сребърни втъкава
с несбъднати разлъки. Прах и тлен.
Крилце от сова, шепот от дъбрава
и ручейче – за пътник уморен.
Нощта до зрънце маково се свива,
замлъква вече шумният разбой.
Тъкачката на пръсти си отива...
И сънна мрежа хваща миг покой.
В съня ми плах проблясва пак кросното.
Красиви шарки приказка редят.
Прикрили са главица, под крилото...
Денят се буди... Мъдри сови спят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
