Сънят на совите
Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.
Живот преплита с времето болящо.
Невинни птици – детските мечти,
превръщат в миг килимчето в летящо...
А зрелостта отвръща: Да, почти...
Копнежи женски сребърни втъкава
с несбъднати разлъки. Прах и тлен.
Крилце от сова, шепот от дъбрава
и ручейче – за пътник уморен.
Нощта до зрънце маково се свива,
замлъква вече шумният разбой.
Тъкачката на пръсти си отива...
И сънна мрежа хваща миг покой.
В съня ми плах проблясва пак кросното.
Красиви шарки приказка редят.
Прикрили са главица, под крилото...
Денят се буди... Мъдри сови спят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, момичета! От сърце!
-
"Безсъницата пак тъче килими" - бисерче! ♥
-
Май доста сови тук сме се събрали,
в покоят нощен думи да редим,
копнежите си в шарките втъкали,
дано кросното детско умъдрим. -
Харесвам совите( нали и аз съм сова)
и часовете нощни с техните мелодии.
И приказките дето на приспиване
в килим подреждат всякое отиване
в посока залез - изгрев и обратно... -
Благодаря ви, приятели! Просто кратък сън, на една Сова.
-
Много приятно, образно и с магичен цвят!
-
Страхотно е Наде!
-
Безмълвие! Аплодисменти!
-
Марго, Танче, благодаря ви! Познатата ти Сова, сенсей е проскубана, болна и рошава. Последният път така ме "би от земята" прославутият "свински грип". Рядко боледувам, ама качествено...Лекувам се с писане.
Благодаря ти! -
Совите не са това, което са...
Пред мен стои издялана от дърво фигура на бухал. Незатварящ очи...
А совите спят денем. Когато и злото спи. Нощем се будят - за да са нащрек при полъха на злото.
Хареса ми. Смислено - няколкопластово. -
Много ми хареса, Наде!
-
Ехаа!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
