Сънят на совите
Безсъницата пак тъче килими,
душата ми е дървен стар разбой.
И всяка шарка грее с мойто име.
Тъкачката – изкусна и от сой.
Живот преплита с времето болящо.
Невинни птици – детските мечти,
превръщат в миг килимчето в летящо...
А зрелостта отвръща: Да, почти...
Копнежи женски сребърни втъкава
с несбъднати разлъки. Прах и тлен.
Крилце от сова, шепот от дъбрава
и ручейче – за пътник уморен.
Нощта до зрънце маково се свива,
замлъква вече шумният разбой.
Тъкачката на пръсти си отива...
И сънна мрежа хваща миг покой.
В съня ми плах проблясва пак кросното.
Красиви шарки приказка редят.
Прикрили са главица, под крилото...
Денят се буди... Мъдри сови спят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
