6 jul 2014, 10:04

Сънят в длани се сгуши

  Poesía » Otra
703 0 13

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите.
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни.
Запява балади нощта. 
Звездите по двойки, бездумни, 
в небето танцуват хора.
Луната със четка голяма
рисува сърце на брега,
вълните облечени в пяна
се влюбват в насрещна скала.
Проблясва  във пясъка мида,
със перличка - няма сълза,
една песъчинка съзида
седефно нова мечта...
Сънят в двете длани се сгуши.
Усмихнато кимна с глава.
Там някой го беше научил
да диша любов в самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бог те е дарил със слово ,дарил те е с любов и моля те не спирай да твориш защото това е твоето клеймо!Поздрави от все сърце!!!
  • Нежен и силно докосващ стих!
    Прозвуча ми като мелодия!
  • "Измислени лягат си дните.
    Жадуват за сън закъснял...
    Звездите по двойки, бездумни,
    в небето танцуват хора...
    Сънят в двете длани се сгуши...
    да диша любов в самота."

    Поетичното ОКО на един текст, който силно ми импонира и докосва душата ми.

    Поздравление, Таня! И нови успехи!
  • Красиво пишеш!
  • Много ме впечатли финалното изречение. Да дишаш любов в самота... сигурно е много трудно постижимо!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...