ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
10 oct 2010, 16:59

Съньо мой 

  Poesía » Otra
1104 0 4

Съньо мой, съньо теменужен,

от Бога ми, съньо, изпратен,

в треви между ружите

спуснал чертога си златен.

Снощи ми, съньо, притвори

късно клепки метличени.

 След либе порти затворих

кога си се наобичахме.

Косичници  си разплетох,

ред по ред съм ги измила,

в постеля с   риза от свила,

на  възглаве чело привела.

Сън си ми, съньо, сънил                       

как пръстени сме си менили

с моето либе Стоил,

кога са звезди яснили.

Сладки ми думи  редеше

и ми се в любов вричаше,

С люти ни клетви кълнеше

майка му и към нас тичаше...

Дано си ми, съньо, неверен,

дано Стоила да зема,

без него живот ще е черен,

а аз към гроб ще поема...

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??