Съньо мой
Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори
късно клепки метличени.
След либе порти затворих
кога си се наобичахме.
Косичници си разплетох,
ред по ред съм ги измила,
в постеля с риза от свила,
на възглаве чело привела.
Сън си ми, съньо, сънил
как пръстени сме си менили
с моето либе Стоил,
кога са звезди яснили.
Сладки ми думи редеше
и ми се в любов вричаше,
С люти ни клетви кълнеше
майка му и към нас тичаше...
Дано си ми, съньо, неверен,
дано Стоила да зема,
без него живот ще е черен,
а аз към гроб ще поема...
© Диана Кънева All rights reserved.
