19 mar 2009, 14:17

Съпоставка

  Poesía
705 0 11

Ръждясаха менците. Какво да напия?

Всеки има в дома си, изобилно, вода.

Легенда е онази чешмяна магия,

в която мъжът се врича в жена.

 

Момите не носят до земята сукмани.

Не вплитат в косите си росни цветя.

Разголена плът върху ТВ екрани

спокойно разглеждат малки деца.

 

Седянките вече са парти, купони...

Задявка не става без питие.

Не чувства любовни, интересът се гони.

Цифри са вече добрите мъже.

 

А било романтика... Имало страсти...

Фантазия имало, колкото щеш.

Днес първо в леглото, а след това - здрасти.

Първо е бебето, а после годеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето така е! Ама какво да се прави?!
    Разсмя ме, Вальок, с един такъв горчив смях!
    Поздрави! Честити Първа Пролет и Ден на Поезията!
    /аз можех да се сетя и чак на следващия стих да ти честитя, но ти си знаеш, че съм Водолей, а това ме извинява /
  • Хахаха, другия път с пола до петите, щом ти е толкова мъчно Виж за другото си прав. Поздрав, Вал, за идеята.
  • Ех, как ми хареса това:
    "Легенда е онази чешмяна магия,
    в която мъжът се врича в жена."
    Искаше ми се цялото стихотворение за това да се разказва, но ... идеята му е била друга
    Поздрави от мен!
  • Верно е,че се обърка този свят,но дано ти да останеш истински романтик!Много ми хареса!
  • Харесах Вал,много точна е съпоставката ти! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...