15 mar 2014, 19:01

Съпоставка

  Poesía
499 0 0

Дърветата отдавна прецъфтяха
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.

Отдавна тука пойни птички пеят,
а там врабците търсят сушина.
Тук хората човешки си живеят,
а там - във нечовешка тегота.

Тук всичко е закон и оправия,
там има само който е с властта.
Лисиците тук - към луна не вият,
а кучетата там - дерат нощта.

Всичко е и видимо, и ясно
под купола на шарения свят.
България буксува все на място 
в тиня, нищета и адска смрад.

И в тази неуместна съпоставка 
изникна в мен прозрение едно:
Не всяка птица в гьола си е патка,
щом рибите си нямат потекло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...