15 mar 2014, 19:01

Съпоставка

  Poesía
497 0 0

Дърветата отдавна прецъфтяха
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.

Отдавна тука пойни птички пеят,
а там врабците търсят сушина.
Тук хората човешки си живеят,
а там - във нечовешка тегота.

Тук всичко е закон и оправия,
там има само който е с властта.
Лисиците тук - към луна не вият,
а кучетата там - дерат нощта.

Всичко е и видимо, и ясно
под купола на шарения свят.
България буксува все на място 
в тиня, нищета и адска смрад.

И в тази неуместна съпоставка 
изникна в мен прозрение едно:
Не всяка птица в гьола си е патка,
щом рибите си нямат потекло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...