Дърветата отдавна прецъфтяха
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.

Отдавна тука пойни птички пеят,
а там врабците търсят сушина.
Тук хората човешки си живеят,
а там - във нечовешка тегота.

Тук всичко е закон и оправия,
там има само който е с властта.
Лисиците тук - към луна не вият,
а кучетата там - дерат нощта.

Всичко е и видимо, и ясно
под купола на шарения свят.
България буксува все на място 
в тиня, нищета и адска смрад.

И в тази неуместна съпоставка 
изникна в мен прозрение едно:
Не всяка птица в гьола си е патка,
щом рибите си нямат потекло.