Mar 15, 2014, 7:01 PM

Съпоставка

  Poetry
494 0 0

Дърветата отдавна прецъфтяха
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.

Отдавна тука пойни птички пеят,
а там врабците търсят сушина.
Тук хората човешки си живеят,
а там - във нечовешка тегота.

Тук всичко е закон и оправия,
там има само който е с властта.
Лисиците тук - към луна не вият,
а кучетата там - дерат нощта.

Всичко е и видимо, и ясно
под купола на шарения свят.
България буксува все на място 
в тиня, нищета и адска смрад.

И в тази неуместна съпоставка 
изникна в мен прозрение едно:
Не всяка птица в гьола си е патка,
щом рибите си нямат потекло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...