11 nov 2007, 18:12

Съпреживяване

824 0 7
Искам бяла, безсловесна тишина
да потуши всички огньове в мен.
В нея да почувствам радостта
от изпълнения с чиста обич ден.

Пътуване във времето напред,
в света на топлина човешка.
Там, където се топи всеки лед,
където душата не допуска грешка.

Реалност, пълна с нещо неизказано,
но толкова добре съзнавана.
За сърцата, вълнение доказано,
мечта във сънищата опознавана.

Съпреживяване на миг от вечността.
Извиращи вулканични чувства.
Полет, вълшебно окрилен от мисълта,
че любовта е истинското чувство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...