11 nov 2007, 18:12

Съпреживяване

827 0 7
Искам бяла, безсловесна тишина
да потуши всички огньове в мен.
В нея да почувствам радостта
от изпълнения с чиста обич ден.

Пътуване във времето напред,
в света на топлина човешка.
Там, където се топи всеки лед,
където душата не допуска грешка.

Реалност, пълна с нещо неизказано,
но толкова добре съзнавана.
За сърцата, вълнение доказано,
мечта във сънищата опознавана.

Съпреживяване на миг от вечността.
Извиращи вулканични чувства.
Полет, вълшебно окрилен от мисълта,
че любовта е истинското чувство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...