11.11.2007 г., 18:12

Съпреживяване

819 0 7
Искам бяла, безсловесна тишина
да потуши всички огньове в мен.
В нея да почувствам радостта
от изпълнения с чиста обич ден.

Пътуване във времето напред,
в света на топлина човешка.
Там, където се топи всеки лед,
където душата не допуска грешка.

Реалност, пълна с нещо неизказано,
но толкова добре съзнавана.
За сърцата, вълнение доказано,
мечта във сънищата опознавана.

Съпреживяване на миг от вечността.
Извиращи вулканични чувства.
Полет, вълшебно окрилен от мисълта,
че любовта е истинското чувство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...