Сърца...

 Отвори ми сърцето си да вляза...

за малко ще остана и после ще изляза.

Не ме вини за болката, която ще ти причиня,

щом дадено ми е позволението

корените си в сърцето ти да посадя.

Пролетта в душата ти ще се роди,

дърво с ухаещи цветя с надежда ще се оплоди.

Любов и обич в разкош ще ти даря,

без да търся нито едно “Благодаря!”.

Но всичко това ще осъзнаеш, че е било една шега...

долна лъжа,

в момента, в който от сърцето ти ще полетя...

и около някое друго вече ще кръжа.