Сърца...
583
0
0
Отвори ми сърцето си да вляза...
за малко ще остана и после ще изляза.
Не ме вини за болката, която ще ти причиня,
щом дадено ми е позволението
корените си в сърцето ти да посадя.
Пролетта в душата ти ще се роди,
дърво с ухаещи цветя с надежда ще се оплоди.
Любов и обич в разкош ще ти даря,
без да търся нито едно “Благодаря!”.
Но всичко това ще осъзнаеш, че е било една шега...
долна лъжа,
в момента, в който от сърцето ти ще полетя...
и около някое друго вече ще кръжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Коцева Всички права запазени
