Прости на Петя, Боже, слабостта,
задето се себеотв`ъдна!...
Поезийо, и ти осиротя,
и си без нея тъй оскъдна...
Прости ѝ, Боже, слабостта,
че тя не си стиха дописа
и че словата ѝ звезди са,
Любов, безкрай и доброта!...
Прости ѝ , Боже, слабостта,
че (б)е с болезнено ранима
душа и с чест непримирима,
и с детска свята чистота!...
Прости на Петя, Боже, слабостта,
че низости недопонесе!...
Поезийо, при все че литна тя,
с Поезията ѝ съгрей се,
със стиховете ѝ гордей се,
сърца пленявай
и душѝ спасявай,
и гальовно
лей се!...
© Стоян Минев Todos los derechos reservados