4 ago 2004, 20:48

Сърце

  Poesía
1.3K 1 0
Ще си направя аз сърце,
със твоя лик ще бъде то...
И няма да го пусна,няма!
Ще се любувам аз на туй сърце,
тъй сякаш си до мене...
И ще си представям,че е твоето...
А защо пък не?
Да,твоето ще бъде то,
но направено от моите ръце...
И ще чувствам всеки негов удар
и ще знам,то бие тук,за теб,
за тебе,които си далече...
И ще пазя аз това сърце!За тебе...

Но някога ще дойде ден,
когато аз ще съм с треперещи ръце,
но то ще бъде още с мен,
и аз със теб,и ти със мен...

О,не!Умиращи ръце,
защо изпуснахте това сърце?
Моето сърце...
И тъй,сърцето пада,
и миг след прегръдката на земята,
[която също те обича,
но също като мен,
не би могла да те спаси],
разбива се на хиляди парчета
и моите мечти умират заедно със него...
И ти!...Ти беше моето сърце,а аз - ръцете...
Предателски ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...