4.08.2004 г., 20:48

Сърце

1.3K 1 0
Ще си направя аз сърце,
със твоя лик ще бъде то...
И няма да го пусна,няма!
Ще се любувам аз на туй сърце,
тъй сякаш си до мене...
И ще си представям,че е твоето...
А защо пък не?
Да,твоето ще бъде то,
но направено от моите ръце...
И ще чувствам всеки негов удар
и ще знам,то бие тук,за теб,
за тебе,които си далече...
И ще пазя аз това сърце!За тебе...

Но някога ще дойде ден,
когато аз ще съм с треперещи ръце,
но то ще бъде още с мен,
и аз със теб,и ти със мен...

О,не!Умиращи ръце,
защо изпуснахте това сърце?
Моето сърце...
И тъй,сърцето пада,
и миг след прегръдката на земята,
[която също те обича,
но също като мен,
не би могла да те спаси],
разбива се на хиляди парчета
и моите мечти умират заедно със него...
И ти!...Ти беше моето сърце,а аз - ръцете...
Предателски ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...