dadda (ДМ)
55 114
13 jul 2016, 8:51

Сърце 

  Poesía » Filosófica
754 0 2

 

Едно сърце тупти самотно,
Открило своя път към Рая.
Поглежда всичко мило, родно...
Готово е да полети в безкрая.
Дилемата му беше страшна -
Агресия срещу любима нежност.
Въпросът на живота с нова важност
и избор за безумна вредност.
Сърцето беше разпнато горчиво, опитвайки да влезе в ритъм -
абсурд в битието му красиво,
една мечта към край със писък.
Започна споменът да го притиска,
загуби вярата целта си близка,
очи в очи изправи се с живота -
строши се мощно обелиска.
Двубоят беше част от него -
да стане зло и людоедо.
Така го беше урочасал магът
С безброй абсурди, без да му прилягат.
"Не се харесвам" - рече сърчицето
Ала продължи по-нататък...
Посоката остана към нирвана...
Сърцето стигна в своята безкрепост-
Отказа ли се от любовта накрая...?

 

© ДМ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...малцина отпътват към себе си, мила Лили, Зарадва ме, че ти си го оказало
  • Не, не се е оказало...
    Красива творба! Истинска!
    Житейска!
Propuestas
: ??:??