13.07.2016 г., 8:51

Сърце

1.1K 0 2

 

Едно сърце тупти самотно,
Открило своя път към Рая.
Поглежда всичко мило, родно...
Готово е да полети в безкрая.
Дилемата му беше страшна -
Агресия срещу любима нежност.
Въпросът на живота с нова важност
и избор за безумна вредност.
Сърцето беше разпнато горчиво, опитвайки да влезе в ритъм -
абсурд в битието му красиво,
една мечта към край със писък.
Започна споменът да го притиска,
загуби вярата целта си близка,
очи в очи изправи се с живота -
строши се мощно обелиска.
Двубоят беше част от него -
да стане зло и людоедо.
Така го беше урочасал магът
С безброй абсурди, без да му прилягат.
"Не се харесвам" - рече сърчицето
Ала продължи по-нататък...
Посоката остана към нирвана...
Сърцето стигна в своята безкрепост-
Отказа ли се от любовта накрая...?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...малцина отпътват към себе си, мила Лили, Зарадва ме, че ти си го оказало
  • Не, не се е оказало...
    Красива творба! Истинска!
    Житейска!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...