3 oct 2017, 14:25

Сърце 

  Poesía
1009 2 8

Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.

 

Някакси боде и те убива.
Смее се, но ти не си щастлив.
Счупен си, а то е тъй игриво –
забрави ли какво е да си жив?

 

Забрави ли какво е да обичаш?
Сърцето ти отдавна не тупти
с онази лудост – весела и китна,
която пее в моите гърди.

 

И обичта, и добрината са ти чужди –
погреба ги със твоето сърце.
Не се свени, аз пак ще ти услужа,
решиш ли някога да бъдеш пак човек.

© Весела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??