Сърце
Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.
Някакси боде и те убива.
Смее се, но ти не си щастлив.
Счупен си, а то е тъй игриво –
забрави ли какво е да си жив?
Забрави ли какво е да обичаш?
Сърцето ти отдавна не тупти
с онази лудост – весела и китна,
която пее в моите гърди.
И обичта, и добрината са ти чужди –
погреба ги със твоето сърце.
Не се свени, аз пак ще ти услужа,
решиш ли някога да бъдеш пак човек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Георгиева Все права защищены
