3 окт. 2017 г., 14:25

Сърце 

  Поэзия
878 2 8

Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.

 

Някакси боде и те убива.
Смее се, но ти не си щастлив.
Счупен си, а то е тъй игриво –
забрави ли какво е да си жив?

 

Забрави ли какво е да обичаш?
Сърцето ти отдавна не тупти
с онази лудост – весела и китна,
която пее в моите гърди.

 

И обичта, и добрината са ти чужди –
погреба ги със твоето сърце.
Не се свени, аз пак ще ти услужа,
решиш ли някога да бъдеш пак човек.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??