Сърце
Сърце мое, неподвластно,
ни на менe, ни на друг,
как живееш тъй опасно,
а си колкото юмрук.
Уж си крехко, уж си нежно,
ала ставаш на скала
и стихиите безбрежни,
често чупят в теб глава.
Друг път в пясък се разпадаш,
като рана прокървиш,
като бомба се взривяваш,
с ято птици излетиш.
Сърце чудно, непонятно,
хем си мое, хем не си,
тъй обятно необятно,
кой те в мене сътвори?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© любимка Todos los derechos reservados
Според мен това сърце не е особено добро 
